|
Цитат от в-к "Работническо дело" - 19.04.68 г. |
Любомир Далчев е български скулптор и професор по специалност `Монументална скулптура`. В речта си озаглавена "Пътят на всеки творец", той разказва много подробности за работата и творчеството на своя ученик - Крум Дерменджиев.
Любомир
Далчев , 07.04.1968г. :
„ПЪТЯТ
НА ВСЕКИ ТВОРЕЦ.
Разглеждайки
изложбата на Крум Дерменджиев неволно
в съзнанието ми нахлуха спомени от
миналото, от преживяното и аз се върнах
четвърт век във времето, когато воят на
сирените се носеше над София, когато
полицейските блокади разтърсваха
работническите квартали, а понякога и
цялата столица, когато куршуми дебнеха
бурната и непокорна младост.
В
тези кошмарни дни на вратата на моето
ателие в Бояна се появи един младеж,
преследван, гонен, минал през школата
на полицейските участъци.
Той
ми се довери макар и малко да се познавахме.
Месеците, които прекара в моето ателие
бяха за него време на укрепване и учение.
Не зная дали тогава се затвърди у него
любовта към скулптурата?
Hо
той носеше със себе си заряд на творец,
работеше усърдно, с голямо желание и
любов. Аз го обикнах, аз винаги съм обичал
трудолюбивите хора. Работата е всякога
гаранция за успех.
От
това което е направил Крум Дерменджиев
за този четвърт век, едва половината се
е вместило в обширната зала на ул.Гурко
№1.
Тук
ще видим произведения от миналото и
настоящето, познати лица от времето на
борбата и от наши дни. Крум Дерменджиев
е винаги до реалността, до тези които
го заобикалят.
Но
от всички той най-много обича майка си
и братята си. Та нали трима от тях паднаха
за нашата свобода. Тези мили образи са
постоянно пред очите му и той ще ги
изобразява много пъти.
Застанал
пред бюста на неговият брат Асен, виждам
как образа израства монументален. Кръвта
от сърцето на художника е преминала в
камъка, тя пулсира в него. Героят е жив.
Това
е творба с рядко художествено внушение,
с чиста и категорична форма, с единен
плътен обем. Изразът е великолепен -
образ на силен борец, решителен и
благороден. Аз твърдя че това е един
от най-прекрасните бюстове в нашата
скулптура.
Постигнатото
е достатъчно за справедлива оценка,
защото, когато говорим за един творец,
трябва да вземем най-високата точка на
неговото развитие, както планината се
измерва със своя най-висок връх.
Разбира
се има и неудачи, но не можеш да се научиш
без да грешиш.
За
да се научиш, трябва да работиш много,
постоянно и неуморно, с голямо желание
и любов. Това е пътят на всеки творец.“
Любомир
Далчев , 07.04.1968 г.
*Документът
от Любомир Далчев е напълно автентичен
и може да се открие в архивите на
Национална библиотека „Кирил и Методий“-
19.04.68 г.,“Пътят на всеки творец“, в-к
„Работническо
дело„.