вторник, 6 октомври 2020 г.

Проф.Любомир Далчев за Крум Дерменджиев.

 Цитат от в-к "Работническо дело" - 19.04.68 г.

 Любомир Далчев е български скулптор и професор по специалност `Монументална скулптура`. В речта си озаглавена "Пътят на всеки творец", той разказва много подробности за работата и творчеството на своя ученик - Крум Дерменджиев.

          Любомир Далчев , 07.04.1968г.  : 

ПЪТЯТ НА ВСЕКИ ТВОРЕЦ.

Разглеждайки изложбата на Крум Дерменджиев неволно в съзнанието ми нахлуха спомени от миналото, от преживяното и аз се върнах четвърт век във времето, когато воят на сирените се носеше над София, когато полицейските блокади разтърсваха работническите квартали, а понякога и цялата столица, когато куршуми дебнеха бурната и непокорна младост.

В тези кошмарни дни на вратата на моето ателие в Бояна се появи един младеж, преследван, гонен, минал през школата на полицейските участъци.

Той ми се довери макар и малко да се познавахме. Месеците, които прекара в моето ателие бяха за него време на укрепване и учение. Не зная дали тогава се затвърди у него любовта към скулптурата?

Hо той носеше със себе си заряд на творец, работеше усърдно, с голямо желание и любов. Аз го обикнах, аз винаги съм обичал трудолюбивите хора. Работата е всякога гаранция за успех.                                     

 От това което е направил Крум Дерменджиев за този четвърт век, едва половината се е вместило в обширната зала на ул.Гурко №1.

Тук ще видим произведения от миналото и настоящето, познати лица от времето на борбата и от наши дни. Крум Дерменджиев е винаги до реалността, до тези които го заобикалят.

Но от всички той най-много обича майка си и братята си. Та нали трима от тях паднаха за нашата свобода. Тези мили образи са постоянно пред очите му и той ще ги изобразява много пъти.

Застанал пред бюста на неговият брат Асен, виждам как образа израства монументален. Кръвта от сърцето на художника е преминала в камъка, тя пулсира в него. Героят е жив.

Това е творба с рядко художествено внушение, с чиста и категорична форма, с единен плътен обем. Изразът е великолепен - образ на силен борец, решителен и благороден.  Аз твърдя че това е един от най-прекрасните бюстове в нашата скулптура.

Постигнатото е достатъчно за справедлива оценка, защото, когато говорим за един творец, трябва да вземем най-високата точка на неговото развитие, както планината се измерва със своя най-висок връх.

Разбира се има и неудачи, но не можеш да се научиш без да грешиш.

За да се научиш, трябва да работиш много, постоянно и неуморно, с голямо желание и любов. Това е пътят на всеки творец.“  

     Любомир Далчев , 07.04.1968 г. 

*Документът от Любомир Далчев е напълно автентичен и може да се открие в архивите на Национална библиотека „Кирил и Методий“- 19.04.68 г.,“Пътят на всеки творец“, в-к „Работническо дело„.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.